Нощните влакове в Китай са доста комфортни, ако случиш и на компания – даже и приятни. Е, нито веднъж не попаднахме на хора, които говорят поне някакъв минимален английски език, но всички „съквартиранти“ бяха много любезни и грижливи. Когато китайците пътуват с влак, те неминуемо си носят храна в найлонови пликове – имат си кутии с оризови спагети, вакуумирани крачета от пиле, 100-годишни яйца, свински зурлички и уши, желирани сладости и т.н. Та „съквартирантите“ много любезно ни черпеха със всякакви подобни вкусотии – как да откажеш на такива мили хора J
Шиан е голям, забързан и задъхан град. Докато влизахме с влака в града бяхме заобиколени от безкрайни и безбройни строежи на гигантски жилищни блокове. Хотелът ни (Grand Soluxe International Hotel) е огромен и негосторпиемен, но пък много близо до гарата и станция на метрото. След кратка почивка се отправихме към т.нар. Muslim Quarter, разположен в самото сърце на стария град. Хапнахме нещо като дюнер с агнешко месо, шиш от неидентифицирано месо и арабски питки. Срещнахме двама австралиеца – явно толкова много им се говореше с други хора, че поне час си лафихме на крак – кой къде е ходил, къде ще отиде, какво ще види и т.н. Може би и на нас ни се говореше с други хора вече. Привечер, местните хора започнаха да пускат хвърчила на Drum и Bell Tower-ите, които са красиво осветени през нощта.
Погребаната теракотена армия (Terracotta Warriors)
Близо до Шиан се намира и известна теракотена армия. Преди повече от половин век, един селянин си копаел в мазето (какво ли е копал?) и случайно попаднал на една от фигурите на войн, направен от глина. В днешно време са разкопани над 6000 фигури в естествен човешки ръст, няколко фигури на коне и колесници. Несъмнено, направата на хилядите фигури, скриването им, както и откриването, имат огромен принос към световното културно наследство.
Но… начинът, по който са представени, както и цялостната организация на мястото малко развалят впечатленията – разкопките са организирани в три задушни халета, самите фигури на войни са разположени много ниско, а тълпите хора обикалят по периферията. Много по-добра представа, както и детайли, се добиват от снимки, отколкото посещението на място… Но както се казва – been there, done that – отметнахме
