Самото градче не е нещо особено – има 3-4 „пешеходни“ улици, на които продават всякакви джунджурийки, естествено Made in China J. Има доста хора, но за наше учудване – едва 3-4 двойки бели (западни) туристи. Похапнахме китайско – пиле, ориз, фъстъци, моркови, чушки и люто + освежаващия зелен чай. Дори мрачното захлупено небе започна да изглежда по-приветливо. Поразходихме се – извън тези пешеходни улици, Янгшуо прилича на гигантска строителна площадка, а могъщата река Ли е голяма, кафява и пренаселена с туристически кораби. Така че, това дето го пише в LonelyPlanet, колко е хубаво пътуването с такъв кораб от Гуилин до Янгшуо, спокойно може да се пропусне. Попазарихме се с няколко таксита и накрая хванахме едно до Yangshuo Mountain Retreat (阳朔县高田镇凤楼村委王公山脚下(遇龙河边）, 阳朔). Това да си имаш написан на китайски адресът, до който искаш да стигнеш, е много ценно нещо!
Разположено на брега на не-толкова-могъщата, но също толкова кафявата река Юлонг (юлонг = дракон) и далеч от тълпите на града, това хотелче наистина е „retreat“. Взехме си по едно колело и нашето пътешествие в Китай наистина започна!
Местността около Янгсуо много прилича на заливът Halong във Виетнам, само дето го няма морето – високи карстови кули, обрасли с джунглярска растителност, малки пътчета, които изведнъж свършват в кафявата река, малки селца, от които хората ни гледаха пак с любопитство и усмивки. Стигнахме го емблематичния Moon Hill – хълм, с естествена почти идеално-кръгла огромна дупка в него. Изкачването не е трудно, само че беше доста горещо, така че си носете доста вода. Естествено имаше катерачи – маршрутите започват от категория 5б, та до 8а(+), според гидовника. Гледката е … не може да се опише с думи, те и снимките не мога да представят много точно тази красота, просто трябва да се види. На връщане спряхме да похапнем нещо на пътя (буквално) – не знаехме много както е – имаше тофу, люто и май лук, леко запържено – вкусно беше.
На следващия ден, отново с колелата, тръгнахме нагоре по течението на Юлонг – отново невероятни гледки, леко напомнящи СаПа (Виетнам), жега, почти сами по пътеката покрай реката. След около 2-3 часа стигнахме до МОСТЪТ – както се оказва бил правен много отдавна, без спойки и т.н. – такива сме виждали и в България, та не бяхме много впечатлени, но пък разходката до там си струва. След това се качихме на нещо като сал, велосипедите останаха някъде (и само се надявахме, че ще стигнат където ще слезем от сала), и започна спускането по реката. Много релаксиращо (е, вярно щяхме да се обърнем веднъж, ама лодкарката овладя сала), отново красота от всякъде. Успешно се прибрахме – явно се бяхме разбрали на т.нар. Chinglish къде искаме да отидем J
Но беше още рано, а и почивката на сала вля нови сили в краката и решихме да отидем до старото (направо антично, според LonelyPlanet) рибарското селище на Xingping (兴坪镇). Оказа се, че не е много близо това място, но от хотела бяха много услужливи да ни организират такси, което да ни чака, докато се мотаме). Xingping може да е било антично готино градче, но вече не е – пак много хора, много строежи, много шум – е, така е в Китай. Обаче, хълмът Laozhai (всъщност една карстова игла) е идеалното място за съзерцаване на залеза на реката Ли. Учудващо, нямаше почти никакви хора – и по-добре, че мястото на върха е доста ограничено и не-обесопасено J. Ами снимки от това място са емблематични за реката Ли и месността около Янгшуо. Въпреки потното изчкаване и трудното слизане на челници, разходката по залез си струва!
