Прекарахме целия ден във влака – в Пекин пристигнахме към 8pm – дълго, продължително, но за това пък и доста еднообразно пътуване. Два дни в Пекин не стигат за почти нищо, но толкова останаха. Задължителната ни програма включваше патица по пекински и забранения град, точно в този ред J
Патицата по пекински си беше малък кулинарен празник – глазирана препечена коричка, тънък слой мазнина, крехко месце, мммм, вкусно! През Забраненият град преминахме за около час и нещо, защото толкова време оставаше докато го затворят. Пътьом минахме през парка БенХай – много приятно място, където местни хора танцуват, пеят, играят, карат водни колелета – забавляват се. Разходихме се из т.нар. harong-и – тесни алеи между старите сгради и дворове, където хората похапват по потници, пушат си и наблюдават преминаващите туристи.
Мислихме и за Великата Китайска Стена, но беше много горещо и доста логистично-сложно… Стената си е там – може би следващия път ще стигнем и до нея. Вместо това, отидохме в арт зона 798. Това са стари складове и помещения на неработеща вече фабрика, в които са обособени арт галерии. Има както традиционно, така и модерно китайско изкуство (whatever it means). Оставаше ни половин ден и решихме да отидем до Храма на Небесата – храм, където императорите са се молили за плодородна година. Самата сграда е архитектурен шедьовър, разположен в приятен парк. Оказа се, че не сме нацелили много работното време, така че се насладихме на архитектурния шедьовър през дупките на една ограда. От друга страна, обаче, местните хора ни се сториха много интересни и колоритни – едни си бяха образували малък симфоничен оркестър, 4 лели плющяха карти, дядовци играеха манджонг, млади и стари помпаха мускули във фитнес на открито, а групички играеха някаква разновидност на хек, но с нещо като утежнено перце за бадмингтон.
Пекин е огромен, Китай е необятен. Не може да се види всичко, навсякъде, във всеки сезон. Това пътешествие ни показа, не само че план-максимум не винаги може да се реализира, а и надали е толкова важно това – пропускайки някоя забележителност може да обърнеш внимание на хората около теб.
