Поредния нощен влак ни отнесе далече на северозапад, в пустинята Гоби. Гледките станаха сухи, каменни, прашни, появиха се камили, изчезнаха градовете и хората – много познато от миналогодишното пътешествие в Монголия. Целта ни беше планината на дъгата в Дан‘шя, близо до град Жангйе (Zhangye). Самият град не впечатлява с нищо, за това бяхме планирали още същата вечер да хванем нощния влак за Пекин.
Не ни беше много ясно как да стигнем от гарата до тези многоцветни скали и как да се върнем… Качихме се на единствения автобус, барабар с раниците, защото на тази ЖП гара няма left-luggage услуга, или не ни разбраха както търсим. В автобуса започнахме да питаме къде да слезем, но естествено, никой не ни разбра. По едно време, един младеж започна да пише нещо на телефона си – има app-ове, които могат да превеждат между китайски и английски. Ние с облекчение и надежда зачакахме – този човек ни беше разбрал, но явно не може да го каже на английски. Все пак решихме да слезем някъде, където изглеждаше по-като-център на града, след като app-ът на човека ни преведе „You are very handsome“, вместо информация как да стигнем до Дан‘шя J
На улицата една девойка се смили над объркания ни вид и даже успяхме да се разберем къде искаме да отидем. Тя взе едно такси и нас и ни метна до западната автогара, от където тръгвали автобуси за Дан‘шя. Too good to be true – с автобус може да отидем, но не и да се върнем, защото последния такъв е твърде рано, а ние искахме да видим скалите на залез – тогава червеното, охрата, жълтото, кафявото, зеленото, лилавото и всички други цветове на хълмовете са най-ярки. Но те китайците са го измислили – за връщане имаше нещо като таксита.
Самите скали наистина са толкова цветни, колкото изглеждат на снимките. Ерозията на почвата от ветрове и дъждове е основния „виновник“ за цветните скални пластове. Стояхме до почти тъмно, спазарихме се с една шофьорка и стигнахме обратно в Жангйе. В някакъв пътеводител пишеше за богата на street food улица, но нещо не я намерихме. Хапнахме традиционния ориз с пиле и зеленчуци и някаква неопределена супа, след което попаднахме на един площад, където местни младежи пиеха топла бира и люпиха семки и кестени. До 2ам, когато тръгваше влака, имаше много време и се сляхме с местните, доколкото двама източно-европейци могат да се слеят с тълпа китайчуни J
