След сутрешен самолет, автобус и метро в ранния следобед пристигнахме в Buddha Zen Hotel – близо до действащ будистки храм, обграден от блокове от по 40-50 етажа. Поразходихме се в квартала и отидохме до центъра на Ченгду, където приветливо ни поздрави огромната статуя на Мао. Градът е голям и забързан, метрото – претъпкано, храната – сичуанска, т.е. мага-люта.
Рано сутринта се паркирахме пред неотворените каси за билети за зоологическата градина на пандите, или както се казва „Chengdu Research Base of Giant Panda Breeding“. Бяхме чели, че е добре да се отиде рано – няма опашки, а и пандите били по-активни преди 8ам. Опашка вече имаше (явно и други хора бяха чели пътеводителя), но останалото е вярно – пандите се хранят към 8ам и след това им се доспива и се скриват някъде… На опашката за билети срещнахме и най-голямата концентрация на западни туристи J След като отворихме вратите се втурнахме да търсим панди. Всъщност зоологическата градина е един огромен парк в бамбукова гора, има много алеи и разклонения, има и табели на китайски. Та лутайки се по тези алеи се засичахме с хората от опашката и всеки питаше – има ли панди, къде са, намерихте ли ги? Случайно или не, един от работниците в парка започна да ни маха – явно не сме единствените, които са се объркали рано сутрин и ни насочи към т.нар. subadult панди.
Големи сладури са – все едно, че възрастен човек е облякъл костюм на панда и седи и яде бамбук J Седят, лежат, бутат се, затискат си храната (че да не изчезне), после се поуморят, подремнат за 5 мин и пак хрупкат бамбук. Пандите имат пвсевдо-палец, който ги прави да изглеждат много сръчни. Трудно се откъснахме от това шоу и вече успокоени, че има гигантски панди, започнахме по-систематично да се разхождаме в парка. След време стигнахме до една тълпа, която охкаше и от време на време се смееше – оказа се, че това е мястото където 10-месечните бебе-панди правят шоу. И те похапват, но май повече им се играе – катерят се по дърветата, търкалят се по едно баирче надолу, бутат се, уморява се и подремват J
Трябва да споменем, че освен гигантски панди има и едни съвсем малки, рижави панди, по-скоро приличащи на еноти или лисици. С много въображение, човек може да си представи тия рижавите за далечни братовчеди на черно-белите тантурести мечки.
На връщане малко пообъркахме транспорта, та сменяхме градски автобуси, но все пак стигнахме в един „стар“ (или изкуствено поддържан така) квартал на Ченгду. Много приятно, направо „бохемско“ (колкото и неадекватно да звучи тази дума в контекста на Китай) място – малки улички, сладкарници, ресторантчета, чайни, магазинчета. И много хора, които пак се снимаха с нас – много обичали чужденците сподели една мацка.
Вечерта поехме към гарата, очакваше ни поредния нощен влак, този пък към Шиан – старата столица на поднебесната империя.
