3-в-1 – не кафето, ами сезоните.
За един ден сменихме слънчева пролет, с ветровита есен и снежна зима. И това в южна Италия, където има палми и кактуси.
Иначе, пътешествието започна доста драматично – малко след като кацнахме в Бари заваля порой. За 20 мин. от гарата до апартаментчето до стария град всичко ни подгизна. Бяхме жалка картинка…
На следващия ден пообиколихме Бари. Ами не е много интересно, може би защото продължаваше да вали. Може би през лятото е по-приятно да се изгубиш в лабиринта от тесни улички.
Взехме си кола под наем и отидохме в Алберобело, където пак валеше. Но пък собственика на трулото, в което спахме, каза, че на следващия ден щяло да вали сняг. Не му повярвахме 🙂 Алберобело е готино, но в този сезон няма много работещи кафенета, сладкарници и ресторанти.
На следеващия ден печеше слънце, даже стана приятно топло. Разходихме се до Остуни (още по-южно градче на морето). Класически италиански стар град на върха на хълмче. Хубаво беше, но доста студено и духащо. Отидохме и на плаж, ама не ставаше …
На връщане към Алберобело ни подхвана една снежна виелица. Колата, с летни (или всесезонни) гуми, се справи – стигнахме си до трулото. Все пак човекът позна – 20см сняг на следващата сутрин. Предприемчиви италианци бяха отворили багажници на комбита и продаваха апрески 🙂
Бавно и полека стигнахме до Матера – хубав стар град с изсечени в скалата “къщи”. Готино е, стига да работеше нещо за обяд. Все пак похапнахме “модерна италианска кухня” – разбирай дюнери 🙂
И разбира се, на връщане към летището времето се оправи – слънце, топличко- късмет, а 🙂
