След седмица, прекарана в пустинята Гоби, зеленината и хълмовете в долината на река Оркон ни се стори като място, където може да се поизкъпем 🙂
Пътят беше доста дълъг, малко асфалт, много offorad, полета от застинала лава и много якове. За добре дошли ни изплющя една градушка. Ние си стояхме в юртата и чакахме да поспре, когато на гости ни дойде една козичка – и тя се криеше от градушката. Добре, че скоро бяхме обядвали 🙂
Времето се пооправи след около час и стана за разходка. Изкачихме се високо над долината и залезът си струваше. На вечеря местните хора си правиха барекю с мармот – е, да, мармотите пренасят чума, но едният монголец работеше в службата по инфекционзни болести в Улан Батор 🙂
На другия ден времето беше прекрасно за езда – метнахме се на конете и диииий коньо! Стигнахме до един водопад (Tsutgalan) – доста е впечатляващ… и студен. Това беше за загрявка и да ствикнат конете с нас 🙂 После цял ден обикаляхме долината и околните хълмове. Поспряхме в една горичка, в която имаше диви горски ягоди – добре похапнахме.
След всекидневното лашкане в УАЗ-ката този ден на коне беше като СПА 🙂
Долината на река Оркон е едно от най-красивите места, които видяхме в Монголия.
